21.01.2009 г., 14:30

Първа среща

2.4K 0 3

Първа среща

Понякога се връщам

в онези първи дни,

когато срещна ни съдбата

и докоснаха се нашите души.

 

Първа среща, първото докосване,

погледи искрящи, пълни с надежда,

това начало бе на любовта,

което щастие е най-голямо на света.

 

Връщам се към първата целувка,

която плахо, неуверено ми ти дари,

докосна ми челото с устни

и запечата любовта завинаги.

 

Това не бе единствено любовната целувка,

а нещо повече дори,

това бе изстрел право в сърцето,

което врече се в обич да гори.

 

Първи поглед, пълен с любопитство,

една червена роза,

с първата усмивка,

с много нежност ти ми подари.

 

А после кратък разговор

за първо запознанство

и лавина от въпроси след това,

връхлетяха неспокойната моя душа.

 

Нима това е той?

Мъжът, когото чакала и търсила съм,

без да осъзнавам?

Нима това е любовта,

за която аз мечтах, копнях

и мислех, че не съществува?

 

Но съдбата ми бе благосклонна

и дари ме тя с обич -

най-силна, най-красива, най-нежна на света,

любов, която прави ме щастлива

и всичко е за мене тя.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Правилно: "най-силна, най-красива, най-нежна на света" - моля, не коригирайте обратно с грешни интервали.
  • все пак,благодаря за коментара
  • първите четири куплета се събират във -

    понякога се връщам към първата ни среща
    първата целувка ... - и още една две думи



    орежи го ...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...