Първата слана
ПЪРВАТА СЛАНА
Когато трябва да си идеш,
не обвинявай есента.
Обръгнала съм на обиди –
да слушам – и да ги чета
От много дадени обети
не спази даже и един.
И как очакваш да ми светиш?
Със лампата на Аладин?
Могло ли е – не го гадая,
тя – болката, ще преболи.
Притихна огънят – блуждаещ.
И точно той ни раздели.
Внезапен бе – изпепели ме.
Зачеркна разума ми триж.
Не ме нарече ти по име.
И не е обич, щом мълчиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
