ПЪРВАТА СЛАНА
Когато трябва да си идеш,
не обвинявай есента.
Обръгнала съм на обиди –
да слушам – и да ги чета
От много дадени обети
не спази даже и един.
И как очакваш да ми светиш?
Със лампата на Аладин?
Могло ли е – не го гадая,
тя – болката, ще преболи.
Притихна огънят – блуждаещ.
И точно той ни раздели.
Внезапен бе – изпепели ме.
Зачеркна разума ми триж.
Не ме нарече ти по име.
И не е обич, щом мълчиш.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
