Първи юни
Днес и слънцето разбра -
празник е голям. На всички деца.
Цял ден не се прибра.
Да има време за игра.
Облаците потупа с ръка.
- Беж, да ви няма!
Да бъдат децата с тате и мама.
После кротко полегна
на синята пелена
и дълго, дълго ги гледа,
докато му се приспа.
Прибра си бързо краката,
да лягат малките в кревата.
Отстъпи мястото си на луната,
да ги целуне по челата.
Честит празник, мили слънчица!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
