Днес и слънцето разбра -
празник е голям. На всички деца.
Цял ден не се прибра.
Да има време за игра.
Облаците потупа с ръка.
- Беж, да ви няма!
Да бъдат децата с тате и мама.
После кротко полегна
на синята пелена
и дълго, дълго ги гледа,
докато му се приспа.
Прибра си бързо краката,
да лягат малките в кревата.
Отстъпи мястото си на луната,
да ги целуне по челата.
Честит празник, мили слънчица!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
