Първият ни обяд тримата
СТАНИМИР
Те са двамата в кухнята. Нищо не чувам от тука...
Мама бързо доведе в дома ни опасния мъж.
Не вещае това ни добро, ни за някой сполука,
но и аз не застанах с отпор срещу нея веднъж.
Тя ме мисли, навярно, за нейното малко момченце.
Че пораснах, не е ли видяла? Аз с цяла глава
я надскочих! Отдавна не съм беззащитно врабченце
и съвети на нея готов съм да дам при това.
Май привърши във кухнята. Колко безшумно пристъпва!
И защо ли не ме е извикала тя за обяд?
Ще ми каже ли пак с умиление тихичко "Скъпи!"?
Как така не разбира, че просто умирам от глад?
Искам вече от стаята аз за вода да изляза.
Ех, че скърца вратата, издайница стара е тя!
Любопитството мое прилича на страшна проказа
и ме кара направо във кухнята аз да влетя.
Чувам стъпки. Пред моята стая тя точно се спира
и, видяла вратата отворена, влиза при мен.
- Заповядай, момчето ми, масата вече сервирах!
Закъснях, но това ще е само през първия ден!
- До кога ще остане? Каква уговорка направи
с психолога, обмисли ли, мамо, ти всичко добре?
- Не е време сега да говорим, я по-добре ставай!
Нека после разкажа ти, знам, че ще ме разбереш!
Неохотно надигам се, бях прегладнял до одеве.
А Никола заел е местото на моя баща...
Но ме гледа усмихнат, брадясал и може би бледен.
Мама пита ме: - Искаш ли супа? Отвръщам: - Не ща!
- Но нали ти обичаш пасирана, с броколи днес е?
- Вече казах ти. Няма ли друго на мен да дадеш?
Тя ме гледа обидена, даже прилича на стресната.
"Мамо, моля те, искам сина си ти да разбереш!"
Тук Никола решава, че в случая ще се намеси.
- Не отказвах на майка си никога! Чуден готвач
беше моята майчица! Царство ѝ вечно небесно!
Ти нали я обичаш, защо я докарваш до плач?
Бях готов като топка от мястото аз да подскоча.
И какво ме възпря, не разбрах, но наведох глава.
Замълчах и останах на масата още клокочещ,
но след малко и супа си хапнах – бях пръв при това.
- Гювече със месо ще ядеш ли? Но трябва да чукна
аз едно яйчице, става бързо във фурната то.
Изсумтях като гума, внезапно по пътя си спукана.
(Точно аз ли – момчето, за майка си било злато?)
А мъжът, седнал сякаш нарочно на стола на татко,
ме погледна със тъжни, дори насълзени очи.
Беше поглед упрекващ ме, молещ и стряскащо кратък,
след което усмивка една всичко в миг заличи.
Мама чакаше отговор. Кимнах ѝ леко: "Съгласен!"
Тя изприпка до печката. Сръчен готвач е – о, да!
Че съм гладен, това и на нея бе толкова ясно.
Аз отидох до мивката да си налея вода.
Ала нещо отвлече ми погледа в друга посока.
Тънкостенната чаша ударих и тя се строши.
И картината кървата стана, дори и жестока!
Пръв Никола се спусна, поискал да ме утеши.
Не разбрах откъде беше грабнал той някаква кърпа
и пристегна дланта ми. - Ще мине, дори и без шев!
- Аз не се притеснявам! - задавени думи откъртих
и по мъжки опитах след тях да не стигна до рев.
А пък мама, улисана с мен, гювечето забрави
и яйцето отгоре превърна се в глина на цвят.
Но превръзка страхотна на раната тя ми направи,
след която гнева ми тинейджърски беше отвят.
Глава 29 от новия ми роман в стихове
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Шастлива съм, че така искрено и с добросърдечност ме прегръщат думите ти и твоето признание! Знаеш колко много те ценя, нали? Благодаря ти, скъпа!💖💋🌹
-
Чудесна част! С ръка на сърцето си признавам, че аз не бих могла да напиша роман в стихове. Ти обаче си в стихията си. Радвам ти се, Марийче!
-
Иржи, зарадвах ти се, но ме извини, че ти отговарям със закъснение!🥰
Трудно се прави връзката, защото този път няма да пусна целия роман, а само няколко части от него, за да поддържам любопитството на бъдещите читатели на книгата. Никола е връзка на майката от ученическите ѝ години, но сега се явява отново в живота ѝ. И се заплита ново кълбо, което и аз не знам къде ще ни отведе. Но всеки ден работя по романа.💖🌹Благодаря, че ме навести! -
Това е много труден момент- адаптирането на ново лице в семейството!Не зная дали правилно съм разбрала, ако е имало друга част, която не съм прочела, но това втори баща ли е, щом сяда на бащиния стол на Станимир и защо с психическо отклонение!? Аз имам лични впечатления от подобен случай и спойката стана много трудно....Но, както казва Вики, с любов всичко се постига!
А ти как взе да "фабрикуваш" тези разкази- поеми, си за завиждане и за темите и за майсторството, Мария! Адмирации! -
Права си, Вики. Но тук приемането става още по-трудно, защото човекът е с психични отклонения и се нуждае от много грижи. Задарвах ти се!🥰
-
Трудното приемане... Но с любов и мъдрост, всичко е постижимо.
-
Ники, радвам се, че си тук!👍Романът, който ти наричаш поредица, е с определена психологическа насоченост и се надявам догодина да може да види бял свят, като " Острови в душата"!🥰
-
Оттук виждам, че ще е една страхотна поредица, Мери!💗💗💗
-
Може би така искам да поддържам интереса ви към него, а и да сверявам отвреме навреме творческия си часовник - избързва ли, изостава ли... Аз също те прегръщам, мила Тони!🥰 💖И продължавам да пиша! 👍Страшни командори са тези герои – лишават ме от следобедния ми сън!
-
Пак ни даваш да надникнем в тази история, Мария!
Вълнувам се с героите!
Прегръщам те и продължавай нататък! -
Лъжеш се, нямаш романа, Стойчо! Това е следващият проект, който още се пише!🥰 И въртележките в него са още по-големи!👍
-
Тъй като имам романа,няма да коментирам,защото по този начин ще се радвам да коментирате без суфльор!
Има съспенс и...толкова от мен!
Поздравления, Мария!🫠 -
Тайна има, завръзка – също, заплитане, доколкото мога като автор и после обратна въртележка.🥰 Аз не строя магистралите на Бойко, само детелините, от които може и свят да ти се завие, влезеш ли в кръговия завой. Голям проницател си, Пепи!👍
-
Счупеното носи щастие! При теб нищо не е случайно, завръзваш и тук някаква тайна! Твоите сюжетни линии магистралите на бат'Бойко надминаха!
-
Добро утро и сполай ти за добрите думи, Доче!💖Казани от теб, за мен са с особена стойност и съм ти много благодарна за тях! Лека и успешна седмица ти желая, скъпа!👍🌹
-
Браво и от мен! Царица си по описание на семейни взаимоотношения и при хора и при животни! Ще стане страхотен роман!
-
Този път в развитието на сюжета предоставям правото да водят, разказвайки от първо лице единствено число ту на майката Елена, ту на синът ѝ Станимир. При първата смяна на водачеството има нещо още по-интересно - една и съща сцена се показва последователно през погледа и изживяванията на двамата. Обичам да предизвиквам творческия модератор у себе си с радост, изисквайки от вдъхновението си още и още. Правя го за читателите и ценителите. Благодаря ви, приятели!💕
Злате, всяка твоя дума е златен дъжд за душата ми!❤️🌹 -
Поздравления, Мария! Впечатлена съм!
-
Тази част я писах днес и решението да ви я покажа дойде спонтанно. Всеки ваш коментар задвижва вдъхновението ми и съм ви безкрайно благодарна, Скити и Мини!💕🌹
-
Впечатлена съм от този проект, който съм сигурна, ще пожъне успех, Мария! Насладих се от тази част, надявам се да продължиш да публикуваш още от него!
-
Ооооо, страхотно е! Точно щях да попитам, това част от новият роман ли е, когато стигнах до края и видях! Мари, ти си уникала!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
