Първият ни обяд тримата
СТАНИМИР
Те са двамата в кухнята. Нищо не чувам от тука...
Мама бързо доведе в дома ни опасния мъж.
Не вещае това ни добро, ни за някой сполука,
но и аз не застанах с отпор срещу нея веднъж.
Тя ме мисли, навярно, за нейното малко момченце.
Че пораснах, не е ли видяла? Аз с цяла глава
я надскочих! Отдавна не съм беззащитно врабченце
и съвети на нея готов съм да дам при това.
Май привърши във кухнята. Колко безшумно пристъпва!
И защо ли не ме е извикала тя за обяд?
Ще ми каже ли пак с умиление тихичко "Скъпи!"?
Как така не разбира, че просто умирам от глад?
Искам вече от стаята аз за вода да изляза.
Ех, че скърца вратата, издайница стара е тя!
Любопитството мое прилича на страшна проказа
и ме кара направо във кухнята аз да влетя.
Чувам стъпки. Пред моята стая тя точно се спира
и, видяла вратата отворена, влиза при мен.
- Заповядай, момчето ми, масата вече сервирах!
Закъснях, но това ще е само през първия ден!
- До кога ще остане? Каква уговорка направи
с психолога, обмисли ли, мамо, ти всичко добре?
- Не е време сега да говорим, я по-добре ставай!
Нека после разкажа ти, знам, че ще ме разбереш!
Неохотно надигам се, бях прегладнял до одеве.
А Никола заел е местото на моя баща...
Но ме гледа усмихнат, брадясал и може би бледен.
Мама пита ме: - Искаш ли супа? Отвръщам: - Не ща!
- Но нали ти обичаш пасирана, с броколи днес е?
- Вече казах ти. Няма ли друго на мен да дадеш?
Тя ме гледа обидена, даже прилича на стресната.
"Мамо, моля те, искам сина си ти да разбереш!"
Тук Никола решава, че в случая ще се намеси.
- Не отказвах на майка си никога! Чуден готвач
беше моята майчица! Царство ѝ вечно небесно!
Ти нали я обичаш, защо я докарваш до плач?
Бях готов като топка от мястото аз да подскоча.
И какво ме възпря, не разбрах, но наведох глава.
Замълчах и останах на масата още клокочещ,
но след малко и супа си хапнах – бях пръв при това.
- Гювече със месо ще ядеш ли? Но трябва да чукна
аз едно яйчице, става бързо във фурната то.
Изсумтях като гума, внезапно по пътя си спукана.
(Точно аз ли – момчето, за майка си било злато?)
А мъжът, седнал сякаш нарочно на стола на татко,
ме погледна със тъжни, дори насълзени очи.
Беше поглед упрекващ ме, молещ и стряскащо кратък,
след което усмивка една всичко в миг заличи.
Мама чакаше отговор. Кимнах ѝ леко: "Съгласен!"
Тя изприпка до печката. Сръчен готвач е – о, да!
Че съм гладен, това и на нея бе толкова ясно.
Аз отидох до мивката да си налея вода.
Ала нещо отвлече ми погледа в друга посока.
Тънкостенната чаша ударих и тя се строши.
И картината кървата стана, дори и жестока!
Пръв Никола се спусна, поискал да ме утеши.
Не разбрах откъде беше грабнал той някаква кърпа
и пристегна дланта ми. - Ще мине, дори и без шев!
- Аз не се притеснявам! - задавени думи откъртих
и по мъжки опитах след тях да не стигна до рев.
А пък мама, улисана с мен, гювечето забрави
и яйцето отгоре превърна се в глина на цвят.
Но превръзка страхотна на раната тя ми направи,
след която гнева ми тинейджърски беше отвят.
Глава 29 от новия ми роман в стихове
© Мария Панайотова All rights reserved.
