28.05.2008 г., 10:48

Първо либе

1.1K 0 13
Къкту ма, Пенке, свинливо гледаш,
низнаш на кви ма мисли наведаш,
дали ограда аз да прескоча,
или към къщи да са насоча.

Нидей ма, Герчо, мен атакува,
тиква си млада нидей рискува,
чи у сърце ми са мисъл навира,
такваз, дето глава не побира.

Ша скокна, Пенке, с таз пуста мода,
зида ша гътна - при теб ша дода,
дано баща ти да са ни пречка,
щот го отнасям кат суха клечка.

Кък ли та, Герчо, тебе намерих?!? -
Със крива прашка - сукол уцелих,
чи сяка твоя усмивка лека
сърце ми праща навръх дирека.

Ни мога, Герчо, да са позная,
снага трепери, изпуснах края,
кога си с менци вода наливам
и в пазвата си един изливам.

Нощя ма, Герчо, съня не хваща
и сяка мисъл у вас ма праща,
да рипна, Герчо, аз през стубора,
ма срам ма гони от чужди ора.

Сакън ма, Пено, нидей такава,
акъл да губиш кат луда крава,
чи аз със пушка у вас ши дода
и теб ша зема кат воевода.


По-бързо, Герчо, пръй панаира! -
Чи татюва къща ни ма побира,
ку да са, Герчо, малко забавиш,
у друго село ша ма завариш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лулу Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хахахаха...Е, не мога да се стърпя и ще сложа един коментар тук:
    🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣
  • Еее, страхотно е!
  • Неотразима си! И тук!
    Поздравления!
  • о, Гери, глупости искай от мен, т.е. веселости де, много се радвам, че сте се посмяли, дори и в работно време
  • Съвременни откровения на здрава фолклорна любовна основа...Липсват веселите стихове в сайта. Дай лапа!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...