Първо либе
Къкту ма, Пенке, свинливо гледаш,
низнаш на кви ма мисли наведаш,
дали ограда аз да прескоча,
или към къщи да са насоча.
Нидей ма, Герчо, мен атакува,
тиква си млада нидей рискува,
чи у сърце ми са мисъл навира,
такваз, дето глава не побира.
Ша скокна, Пенке, с таз пуста мода,
зида ша гътна - при теб ша дода,
дано баща ти да са ни пречка,
щот го отнасям кат суха клечка.
Кък ли та, Герчо, тебе намерих?!? -
Със крива прашка - сукол уцелих,
чи сяка твоя усмивка лека
сърце ми праща навръх дирека.
Ни мога, Герчо, да са позная,
снага трепери, изпуснах края,
кога си с менци вода наливам
и в пазвата си един изливам.
Нощя ма, Герчо, съня не хваща
и сяка мисъл у вас ма праща,
да рипна, Герчо, аз през стубора,
ма срам ма гони от чужди ора.
Сакън ма, Пено, нидей такава,
акъл да губиш кат луда крава,
чи аз със пушка у вас ши дода
и теб ша зема кат воевода.
По-бързо, Герчо, пръй панаира! -
Чи татюва къща ни ма побира,
ку да са, Герчо, малко забавиш,
у друго село ша ма завариш.
низнаш на кви ма мисли наведаш,
дали ограда аз да прескоча,
или към къщи да са насоча.
Нидей ма, Герчо, мен атакува,
тиква си млада нидей рискува,
чи у сърце ми са мисъл навира,
такваз, дето глава не побира.
Ша скокна, Пенке, с таз пуста мода,
зида ша гътна - при теб ша дода,
дано баща ти да са ни пречка,
щот го отнасям кат суха клечка.
Кък ли та, Герчо, тебе намерих?!? -
Със крива прашка - сукол уцелих,
чи сяка твоя усмивка лека
сърце ми праща навръх дирека.
Ни мога, Герчо, да са позная,
снага трепери, изпуснах края,
кога си с менци вода наливам
и в пазвата си един изливам.
Нощя ма, Герчо, съня не хваща
и сяка мисъл у вас ма праща,
да рипна, Герчо, аз през стубора,
ма срам ма гони от чужди ора.
Сакън ма, Пено, нидей такава,
акъл да губиш кат луда крава,
чи аз със пушка у вас ши дода
и теб ша зема кат воевода.
По-бързо, Герчо, пръй панаира! -
Чи татюва къща ни ма побира,
ку да са, Герчо, малко забавиш,
у друго село ша ма завариш.
© Лулу All rights reserved.
