4.04.2012 г., 10:02

Първоаприлски сняг

648 0 4

ако се върна
 и аз като зимата
 за онзи ажурен шал
 върху клоните
 изтънял
 прокъсан от белота
 в дупките му
 свили гнезда
 мълчания
 
 ще трябва да заваля
 и аз като зимата
 за последно
 сутринта
 на първи април
 с едри флокули сняг
 мокро
 тежко
 нетрайно
 безсилно
 
 ще трябва да се стопя
 и аз като зимата
 по обяд
 на първи април
 усмихната
 почервеняла на върха на носа
 и аз като зимата
 на прага
 преди да ме вземе
 слънцето

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...