Apr 4, 2012, 10:02 AM

Първоаприлски сняг

  Poetry » Other
649 0 4

ако се върна
 и аз като зимата
 за онзи ажурен шал
 върху клоните
 изтънял
 прокъсан от белота
 в дупките му
 свили гнезда
 мълчания
 
 ще трябва да заваля
 и аз като зимата
 за последно
 сутринта
 на първи април
 с едри флокули сняг
 мокро
 тежко
 нетрайно
 безсилно
 
 ще трябва да се стопя
 и аз като зимата
 по обяд
 на първи април
 усмихната
 почервеняла на върха на носа
 и аз като зимата
 на прага
 преди да ме вземе
 слънцето

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...