31.03.2020 г., 17:25 ч.

Първоаприлско 

  Поезия » Хумористична
923 0 6

Днес пуснах синия екран да видя новините

и гледам като истукан – не вярвам на очите:

Не карантина – людска гмеж по улиците родни

без маски се разхожда веч' народът ни свободно.

 

Корона-вируси „пане” сервират в ресторанта

и в био ферми – за мезе, отглеждаме мутанта.

Китайците край тях клечат и нюхат за секрета –

отвред ще ни залеят пак със вируси-ментета!

 

Световен хъб за газ и нефт е държавата ни родна

и по тръбите му текат валути пълноводно!    

По телевизията днес – пак фючърси обсъждат:

Русия проси нов падеж на плащания бъдни!

 

Огради спират вън отвред мигранти от Европа

а Брюксел кротко и с респект на портите ни тропа.

Тук Премиер и Президент във глас един говорят

и целият ни парламент се труди „в ползу роду”.

 

Правителството нощ и ден, без отдих заседава –

заплати, пенсии от днес отново повишава!

И банките без лихва веч' пари накуп предлагат –

апартамент да купиш днес –  е „зелка от пазара”.

 

Във бизнеса любов цари – играят всички честно.

А докторите без пари, лекуват повсеместно.

И в Билла, Кауфланд, Лидл пак – промоции безчетни!

Купувай стоки на калпак за левчета монетни.

 

За лятото курорти бол: С оферти ни заливат

хотели, къмпинги безброй – почивай си щастливо!

За Коледа – по прът суджук – на всеки се полага.

А за Великден щом си тук – почти по цяло агне.

 

При тоз боллук да не ядеш – на глупост ми докарва.

Аванта щом е, да не щеш – въобще не ми се вярва!

Но страх ме хваща – че дали от лакомства безбройни

на напъна ще издържат … каналите отходни?!...

 

© Димитър Ганев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички! Това стихче е малко старичко но му прибавих два куплета за съответствие с обстановката и го предложих на редакторите. След публикуването му излязох до магазина с домашно ушита маска съгласно неотменената все още заповед на здравния министър. И тъй като маската е ненадеждна между двата пласта плат слагам едно тампонче с дезинфектант. (поради липса на фабрични дезинфектанти го накисвам в 42 градусова ракийка - поема някъде към 50 грама) Дали от по-чистия (вече) въздух или от тампончето музата ми се събуди и докато се прибера беше готово следващото стихотворение което ще предложа днес. Дано да ви хареса!
    С )) Д.Г.
  • Де да беше истина! Но получих като от капкомер няколко капки надежда, за което ти благодаря!
  • Браво! Чак ме е яд, че е първоаприлско
  • Аз ли не разбрах, дали се случва това..., все пак...!!!
  • Хареса ми! Някак мило родно и международно
    Ама те затова хората се изпозапасиха с тоалетна хартия
  • Е, финалът е... Абе освобождаващ напрежението 😊
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??