emo2 (Емил Стоянов)
236 750
3.01.2016 г., 17:37 ч.

Път 

  Поезия » Друга
414 0 7

 ПЪТ

                         На баща ми

 

Отлежаваха с години редовете,

които пиша днес… Сега…

Броях ти татко греховете,

а своите забравих да броя.

 

Не се разбирахме. Ти знаеш.

Не мелехме в годините брашно.

Два остри камъка изправени…

Два острова далечни…И защо?

 

От толкова желание да ти се сърдя,

към тебе не намерих път…

И ти към мене, татко, не намери,

оставихме сърцата да мълчат.

 

И много често аз не те обичах,

дори не исках да си мой баща,

но ти по свой си начин, татко,

ме обичаше. Аз знам това!

 

Но ще ти кажа нещо закъсняло…

Когато тръгна, много заболя!

В сърцето, татко, ми остави рана,

а от нея се показа любовта.

 

И повече от всичко искам

да бъдеш моя татко пак…

Сега намерих път - широк и асфалтиран,

към твоя дом във гробищния парк.

 

Емил Стоянов

03. 01.2016г.

© Емил Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Бащите заслужават! ЧНГ, Емо!
  • "И много често аз не те обичах,
    дори не исках да си мой баща..."

    Това, разбира се, никога не е било и никога не би могло да бъде. Дори и да има обида или огорчение, то кой се обижда и огорчава от някого, когото не обича?
  • Боже, колко болка е събрана тук! С ръка на сърце признавам, че ме просълзи! И съм сигурна, че той е простил всичко...дори е горд! Бъди силен!!!
  • Много силно откровение! Аз имам подобни отношения с моят баща, но за радост ако не друго поне в последните години успяхме да си кажем всичко таено във времето. От това обичта не идва, но поне олеква на сърцата. Добре е приживе да се случи, защото после е късно.
  • ...!!!
  • Емо, винаги ме впечатляваш с искреността, която прозира от всяка твоя дума! Това е силата ти, нали знаеш?
  • Силно...
Предложения
: ??:??