Път
ПЪТ
На баща ми
Отлежаваха с години редовете,
които пиша днес… Сега…
Броях ти татко греховете,
а своите забравих да броя.
Не се разбирахме. Ти знаеш.
Не мелехме в годините брашно.
Два остри камъка изправени…
Два острова далечни…И защо?
От толкова желание да ти се сърдя,
към тебе не намерих път…
И ти към мене, татко, не намери,
оставихме сърцата да мълчат.
И много често аз не те обичах,
дори не исках да си мой баща,
но ти по свой си начин, татко,
ме обичаше. Аз знам това!
Но ще ти кажа нещо закъсняло…
Когато тръгна, много заболя!
В сърцето, татко, ми остави рана,
а от нея се показа любовта.
И повече от всичко искам
да бъдеш моя татко пак…
Сега намерих път - широк и асфалтиран,
към твоя дом във гробищния парк.
Емил Стоянов
03. 01.2016г.
© Емил Стоянов All rights reserved.
