12.06.2008 г., 22:38

Път без край

878 0 1

Върви, напред по тъмната пътека
и гледай ти внимателно света.
Останалите изостават, нека,
бъди водач, върви сама.

Все някой трябва пръв да тръгне
самотен и смутен, един,
когото мракът ще прегърне -
намерен непробуден син.

И ще вървиш все по-далеко,
и целта ще бъде по-далеч,
в душата си човекът ще умира,
ще се ражда нов със всеки ден.

Последната крачка в сън ще я направиш,
там всичко ще се промени.
Кои ще бъдем в този миг всевечен -
звезди, Лъчи и Светлини.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роксана Медичи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...