12.06.2008 г., 22:38

Път без край

879 0 1

Върви, напред по тъмната пътека
и гледай ти внимателно света.
Останалите изостават, нека,
бъди водач, върви сама.

Все някой трябва пръв да тръгне
самотен и смутен, един,
когото мракът ще прегърне -
намерен непробуден син.

И ще вървиш все по-далеко,
и целта ще бъде по-далеч,
в душата си човекът ще умира,
ще се ражда нов със всеки ден.

Последната крачка в сън ще я направиш,
там всичко ще се промени.
Кои ще бъдем в този миг всевечен -
звезди, Лъчи и Светлини.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роксана Медичи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...