Jun 12, 2008, 10:38 PM

Път без край

  Poetry
873 0 1

Върви, напред по тъмната пътека
и гледай ти внимателно света.
Останалите изостават, нека,
бъди водач, върви сама.

Все някой трябва пръв да тръгне
самотен и смутен, един,
когото мракът ще прегърне -
намерен непробуден син.

И ще вървиш все по-далеко,
и целта ще бъде по-далеч,
в душата си човекът ще умира,
ще се ражда нов със всеки ден.

Последната крачка в сън ще я направиш,
там всичко ще се промени.
Кои ще бъдем в този миг всевечен -
звезди, Лъчи и Светлини.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роксана Медичи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...