31.01.2021 г., 9:53

Път без следа

616 4 21

Нощ, луна, звезди,

любов, преплетени души,

вечност, клетви, обещания,

щурче, екстаз, стенания.

 

Утро, бутилка, самота,

горчилка, увехнали цветя,

чаши, фасове, стъкла,

и една незаключена врата.

 

Бягство в срещи без имена,

минути блаженство, сърца

удавени в скрити рани

и премръзнали длани.

 

Шеметно препуска деня

в очакване вечерта

да отмие скръбта -

ново начало, с имена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • perfectstranger (Димитър Станчев) - За някои Его и егоизъм са еднозначни. А след време, когато листото се обърне, идва "защо на мене... защо аз..."
  • И това го има в живота. Но не харесвам хората, които причиняват излъганите очаквания, които толкова живо си описала.
  • amethyst (Калин Пантов) ti си виновникът. Ако не ми беше харесало твоето, нямаше това да го има. Благодаря ти!
  • Страхотно е, Пепи! Обожавам такива безглаголни форми! В тях най - силно си личи майсторството, а ти си се справила отлично! Поздравления!
  • Благодаря! 💐

На сутринта

Слънцето почука по мойте клепачи,
от съня ме откупи с много златна любов.
Но главата ми удряха триста ковачи
и за среща с деня не се чувствах готов.
Огледалото изпадна в шок при вида ми - ...
576 8

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....