2.06.2023 г., 7:43

Път чрез плът

719 1 0

Отдавна чувал съм, че времето е колело…

Но значи ли това, че всичко се повтаря?!

Една отворена врата пред теб затваря ли се и за какво? 

Дали пък затворената предстои да се отваря?! 

 

Очите пък били прозорци към света…

Това превръща ли клепачите ни в техни щори?!

Гласът, да онзи глас във нас, защо понякога плахо ни шепти, 

а как е смел, когато ни говори?!

 

Душата ни, дали вселила се е в нас? 

И колко нагло обитава физическото, наречено накратко тяло…

Когато истината е изпъкнала на фон на всичките лъжи, с превес…

То как да кажеш на черното, че то е бяло?!

 

Какво затопля ни отвътре щом сме влюбени? Какво?

Щом вдигнем кръвно, значи ли това, че сърцето ни не бие в ритъм? 

Кога и кой нарече нормалното така? Защо? 

Как се определя как да протече един любовен алгоритъм?

 

Сънищата ни дали са показатели, 

за нещо минало или за нещо, което предстои тепърва да се случи? 

Устните много имат да изкажат, за очите също е тегло, но те помагат на сърцето да се учи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Съби Седник Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...