Път чрез плът

Отдавна чувал съм, че времето е колело…

Но значи ли това, че всичко се повтаря?!

Една отворена врата пред теб затваря ли се и за какво? 

Дали пък затворената предстои да се отваря?! 

Очите пък били прозорци към света…

Това превръща ли клепачите ни в техни щори?!

Гласът, да онзи глас във нас, защо понякога плахо ни шепти, 

а как е смел, когато ни говори?!

Душата ни, дали вселила се е в нас? 

И колко нагло обитава физическото, наречено накратко тяло…

Когато истината е изпъкнала на фон на всичките лъжи, с превес…

То как да кажеш на черното, че то е бяло?!

Какво затопля ни отвътре щом сме влюбени? Какво?

Щом вдигнем кръвно, значи ли това, че сърцето ни не бие в ритъм? 

Кога и кой нарече нормалното така? Защо? 

Как се определя как да протече един любовен алгоритъм?

Сънищата ни дали са показатели, 

за нещо минало или за нещо, което предстои тепърва да се случи? 

Устните много имат да изкажат, за очите също е тегло, но те помагат на сърцето да се учи!