24.10.2020 г., 8:11

Път към светлината

335 0 0

Дали да си отида или не?
Затрупаха ме хиляди неволи.
Удавих се в дълбокото море.
Отрупах се с копнежите за „моля“.

 

Изтупах се от болка и тъга
и сякаш си повярвах, че ще мога
напред да продължа, да извървя
пътеката от мъка и тревога.

 

Злокобни времена ли предстоят?
Не зная как сега да отговоря.
Душицата се лутала без път
и тъжно се загубила. Без воля.

 

Помолила душицата света
пътека да посочи в тъмнината,
но вятърът подсказал ѝ това:
„Пътеката е ясна – светлината“.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...