Oct 24, 2020, 8:11 AM

Път към светлината

  Poetry » Other
331 0 0

Дали да си отида или не?
Затрупаха ме хиляди неволи.
Удавих се в дълбокото море.
Отрупах се с копнежите за „моля“.

 

Изтупах се от болка и тъга
и сякаш си повярвах, че ще мога
напред да продължа, да извървя
пътеката от мъка и тревога.

 

Злокобни времена ли предстоят?
Не зная как сега да отговоря.
Душицата се лутала без път
и тъжно се загубила. Без воля.

 

Помолила душицата света
пътека да посочи в тъмнината,
но вятърът подсказал ѝ това:
„Пътеката е ясна – светлината“.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....