Път към сърцето
Път към сърцето
Ръката ми във твоята изстина...
Не ме вини, че все ми е студено -
в прегръдките ти вече не заспивам.
Сърцето в мене - късче лед стаено,
не бие, както биеше, когато
усмивката ти сгряваше света ми.
След жаркото любовно синьо лято
замръзнаха горещите ни длани.
Навън снегът комините прегръща,
а тебе да прегърна аз не мога.
Но ако всичко в този свят се връща,
ако разпалим плам, любовен огън,
то може би във танца на искрите,
сред пулса на потока им безмерен
ще лумнат в страст сърцата и душите
и пътя наобратно ще намерим...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
