Aug 2, 2012, 8:59 PM

Път към сърцето

  Poetry » Love
1K 1 12

Път към сърцето

 

 

 

 

Ръката ми във твоята изстина...

Не ме вини, че все ми е студено -

в прегръдките ти вече не заспивам.

Сърцето в мене - късче лед стаено,

 

не бие, както биеше, когато

усмивката ти сгряваше света ми.

След жаркото любовно синьо лято

замръзнаха горещите ни длани.

 

Навън снегът комините прегръща,

а тебе да прегърна аз не мога.

Но ако всичко в този свят се връща,

ако разпалим плам, любовен огън,

 

то може би във танца на искрите,

сред пулса на потока им безмерен

ще лумнат в страст сърцата и душите

и пътя наобратно ще намерим...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...