Път ми покажи
Завинаги във мене ще живееш.
Ти още дишаш. Чувам ти дъха.
В съня ми идваш. Молиш да излея
мъката събрана във сълза.
Ръждивите вериги да разкъсам
сърцето ми затегнали със злост.
Черните си дрехи да изхвърля
неканени превърнали се в гост.
Та Вярата отново да завърна,
заключена в душата що скимти,
с любов животът идващ да прегърна.
кошмарът да изтрия без следи.
Тъй мило ми подреждаш тишината,
загрижено повтаряш: "Не плачи!
Недей да страдаш. Тук съм, в необята.
С душа ме погледни, а не с очи."
Как искам да повярвам, че те има,
че само миг божествен ме дели
от твоят свят където няма зима.
Аз чакам, сине. Път ми покажи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
