Път ми покажи
755
0
11
Завинаги във мене ще живееш.
Ти още дишаш. Чувам ти дъха.
В съня ми идваш. Молиш да излея
мъката събрана във сълза.
Ръждивите вериги да разкъсам
сърцето ми затегнали със злост.
Черните си дрехи да изхвърля
неканени превърнали се в гост.
Та Вярата отново да завърна,
заключена в душата що скимти,
с любов животът идващ да прегърна.
кошмарът да изтрия без следи.
Тъй мило ми подреждаш тишината,
загрижено повтаряш: "Не плачи!
Недей да страдаш. Тук съм, в необята.
С душа ме погледни, а не с очи."
Как искам да повярвам, че те има,
че само миг божествен ме дели
от твоят свят където няма зима.
Аз чакам, сине. Път ми покажи!
© Таня Мезева All rights reserved.
