13.01.2010 г., 9:35

Пътека

813 0 6

Пътека

 

За последен път ще излея

светлината, сълзи ще раздавам!

В чаршафите гробна постеля

ще свия за теб на прощаване!...

 

Подозрително пак ме поглежда

безукорност - в погледи скрити.

Май погребахме всяка надежда,

а защо ли  се търсят очите ни?...

 

Калдъръмите кротки ще екнат

под безбройните стъпки, познали,

че  твоите стъпки пътека

от връщане - в тях издълбали.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....