HAATOR (Руми Пенчева)
29 68
27.07.2015 г., 14:28 ч.

Пътека 

  Поезия
1446 1 5

Усещам - трябва да тръгвам.

В душата ми бият камбани.

Този звън... отеква във мен. Подканва ме.

Из поредица удари сякаш измъква ме!

Всеки от мене краде

но  крадец... (вярвам си)...

няма  да стана!

И ето - времето свършва.

Разлюбвам ви, мои обични.

Оставате... спомен във мене

и... само забрава.

Кукувица да бях...

Черен гарван да бях - щях да разбера!

От себе си късах и давах. 

Раздавах се. 

Отплата не търсех...

Пред мене - река.

Из дълбоко бучащите бързеи

чувам отново църковни камбани.

Подканват ме да се събудя.

Трябва да тръгвам. Но стоя -

вкаменена, залепнала статуя.

Черното ято над мене кръжи,

кълве и разкъсва със ярост

последната моя надежда.

Болии!

Но ще тръгна!...

След мен  -  земетръс

разлюлява и срутва всичко изправено,

с мъка и болка  изграждано.

Ще вървя

и няма назад да поглеждам,

дорде не затихнат камбаните...

дорде не пребродя моретата,

дорде  Пътят не свърши

в моя  последна пътека!

 

Всеки от мене  краде и... остава.

Но... все едно  -

крадец

никога(!)

няма

да стана.

© Руми Пенчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Разкъсана от чувства е любовта ти,Руми,което е гаранция за автентичност.Успех!😍
  • "Но... все едно - крадец никога(!) няма да стана."
    Прекрасно е...
  • Чудесно е!
  • !!!
  • Харесва ми творбата ти, Руми! Дълбоко философска, поетична и силно докосваща.Предопредителните удари на камбаните отекват в душата ти. Мъченическото пътуване с поредицата от удари тръби не прекъснато в унисон с камбаните:
    "Ще вървя и няма назад да поглеждам,
    дорде не затихнат камбаните...
    дорде не пребродя моретата.
    Дорде пътят не свърши
    в моя последна пътека."
    Поздрав за творбата и приятен ден!
Предложения
: ??:??