Пътека към безкрая
Да ти кажа, че сме квит?
Ще излъжа, мила моя...
Аз от мъка съм разбит –
но останах някак в строя.
Не дочаках твоя звук
да разтвори тъмнината.
Как жадувах да си тук:
да целунеш тишината...
Топлината ти блести
и ме вика да отида
в свят на мили две очи.
Любовта сега пристига.
Любовта крепи света
и съдбите ни чертае.
Любовта е светлина
и пътека към безкрая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
