Anita765 (Ани Монева)
297 11768
29.10.2008 г., 13:00 ч.

Пътеката 

  Поезия » Друга
903 0 23
                                     по картината на П. Йосифова "Пътеката"

 

 

В пътеката ми има буци пръст.

Един ли, два ли пъти се препъвах.

Крайпътното дърво е моят кръст.

Жив е - нали със сълзи го поливах.

 

В пътеката ми храсти не растат.

Грижливо ги изтръгвам във зародиш.

В бодлите трудно птиците гнездят

(да имаш полет без криле не можеш).

 

В пътеката ми светлина съм скрила.

Във тъмното луната в нея се оглежда.

Да я запазя и в камъните бих се рила.

Бяла е. Отива ú последната надежда.

 

В пътеката ми се подават коренища.

В началото са тез, в които съм родена.

Последните изглеждат сиви пепелища

(във края вече дори земята е ранена).

 

В пътеката ми се редуват кал и суша

(нали чадъра си не винаги разтварях).

Повярвала, че някой дъжд ще ме обича,

за живата вода сърцето си отварях.

 

Така пътеката ми заприлича на река

мътна, с отливи и приливи, и бистра.

Дърветата над нея пък подадена ръка.

Вървях. И се научих да познавам чистата.

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дърветата над нея пък подадена ръка.

    Вървях. И се научих да познавам чистата.

    !!!!!!!!!!!!
  • ''...да имаш полет без криле не можеш...''
    Настръхнах от този стих!
    Прегръдки от сърце,Ани!!!
  • позрави за тази пътека!
  • Браво!
  • вървейки...се научаваме да познаваме...чистата пътека...
    мъдро и много хубаво стихотворение...
    с обич за теб, мила Ани и за Пинче***
  • "Дърветата над нея пък подадена ръка.
    Вървях. И се научих да познавам чистата."
    Възддействаш - нежно и лирично и в същото време се усеща стихията!Очарователен стих!Поздрав, Ани!

  • Благодаря на всички!
  • Много ме развълнува стихът ти!
    Толкова истински е и чист,
    толкова ... Нямам думи!!!
    Поздравления!
  • В пътеката ми се подават коренища.
    В началото са тез, в които съм родена.
    Последните изглеждат сиви пепелища
    (във края вече дори земята е ранена).

    Ах, колко силно въздействащо!Разкъсва...



    С обич...
  • Прекрасна метафора!
    Благодаря за удоволствието да прочета.
    Поздрав!
  • Следвай винаги пътеводно-чистата река - вярната посока, приятелко Ани!
  • Аплодирам те, Ани!!!
  • Невероятна поетеса си, Ани!
    Възхищение от мен!
  • Страхотен стих,Ани!
    Имаш моите аплодисменти!
  • "Крайпътното дърво е моят кръст.

    Жив е - нали със сълзи го поливах."

    Силно! Поздрав, Ани!
  • Повярвала, че някой дъжд ще ме обича,
    за живата вода сърцето си отварях.

    Браво, Ани!
  • В пътеката ми светлина съм скрила.
    Във тъмното луната в нея се оглежда.
    Удоволствие е да те чета!Толкова,толкова е хубава поезията ти!
    Прегръщам те!

  • Дълбока и мъдра поетеса си ти!Не всеки умее да постига внушенията с помощта на образността!
  • "В пътеката ми се редуват кал и суша

    (нали чадъра си не винаги разтварях).

    Повярвала, че някой дъжд ще ме обича,

    за живата вода сърцето си отварях."
    Тази твоя пътека е толкова жива и истинска, цял един човешки живот!
    Аплодисменти!
  • Ани, поезията ти е живата вода... чистата. С обич!
  • Прочетох на един дъх!
  • Колко хубаво и точно си го написала!
    Трябва да съхраним светлината по пътя.
  • Винаги ми доставяш голямо удоволствие с чудесната си поезия!
    Поздравления, Ани!
Предложения
: ??:??