Пътеката на любовта
Навярно и душата ми е грешна,
защото ме изправя пред това –
един човек, когото да посрещна
в последните секунди на нощта.
Поредни минувачи се събират
и в глъчка се разделят те сега,
а някой плаче, друг налива бира
в бездънната си лакома уста.
Забравили са хората доброто,
което всяка вечер ги крепи,
приятели, върти се колелото
и никой за ръце не ни държи.
Боли да няма кой да те завие
и болката със слово да стопи,
когато сякаш в гърлото ти вият
снарядите от хиляди войни.
На залеза червените очички
за птички обещават свобода.
В живота всички ние сме мънички:
единство между мисъл и душа.
Когато светлината ни огрее
и всеки да запее е готов –
животът от тъга ще стане фея.
Пътеката пред нас ще е Любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
