thedac (Димитър Драганов)
864 1125
Oct 22, 2020, 11:53 AM

Пътеката на любовта 

  Poetry » Other
249 0 6

Навярно и душата ми е грешна,
защото ме изправя пред това –
един човек, когото да посрещна
в последните секунди на нощта.
 

Поредни минувачи се събират
и в глъчка се разделят те сега,
а някой плаче, друг налива бира
в бездънната си лакома уста.

Забравили са хората доброто,
което всяка вечер ги крепи,
приятели, върти се колелото
и никой за ръце не ни държи.

Боли да няма кой да те завие
и болката със слово да стопи,
когато сякаш в гърлото ти вият
снарядите от хиляди войни.

На залеза червените очички
за птички обещават свобода.
В живота всички ние сме мънички:
единство между мисъл и душа.

Когато светлината ни огрее
и всеки да запее е готов –
животът от тъга ще стане фея.
Пътеката пред нас ще е Любов.
 

© Димитър Драганов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??