Пътешественик

Из всички лишения що духът ми съзрял,

из всички мечти що узряха във мен,

из всичките страсти що сърцето пилял

тръгнах по стъпки на новия ден.

Забравил след себе си къща и нива,

с устрема нов към новия свят,

оставил прахта разнасян от вчера,

пътувах, пътувах и никак не спрях.

По пътя ме драха коприва и тръни,

възглавница нямах, сред камъни спях

и сянка на минало сред нощи бездънни

с гласа си от хиляди в мрака видях.

Това е зовът на отминали дни,

а бягах от него във светлото бъдеще.

Кинжалът си чер във мене заби

и гледаше страшно с очи като въглище.

Но кинжалът се някак обратно заби

и внезапно го някъде вятър разтля,

а сянката тъмна се някъде скри -

аз паднах сломен, дваж пъти умрял.

Повдигнах очи от изгрев слепени,

удивен дома изоставен съзрях,

от гдето за бъдеще с дни озарени

избягах, а днес съм където пак бях.