7.11.2021 г., 10:24

Пътешественик

806 0 0

Октомври е. Сряда е.

Слънцето мъчи да

стопли студения асфалт.

Ражда се пътешественик.

 

Нова душа в нов свят

идва с плач напомнящ сирена.

При първи поглед вижда сините буркани

на линейката... и се втурва.

 

Хора правят път. Още

няколко стъпки по

студения асфалт. Слънцето

с мъки подава сетен лъч.

 

Лъч последен за младия

пътешественик. Лъч пронизващ

душа и съзнание с лекота.

Лекота запомнена завинаги.

 

С хиляди мисли и раница на гръб

пътешественикът побягва.

Оставя зад себе си

семейство, приятели, надежди.

 

Три дни бродене го

отвеждат до хълм.

Хълм известен на всички,

но не и на пътешественика.

 

Вниманието му е приковано

от обширното, безкрайно поле.

Поле изпъстрено с безброй цветя.

Детска глъч и песни се долавят.

 

Решен, че е открил

земния рай, младият

пътешественик се втурва

с възродени надежди.

 

Дали това е царска

градина или пък цветен

оазис насред сивия свят?

Предстои да се разбере.

 

В бързината си, опиянен

от мисълта за ново начало,

пътешественикът се спъва и тялото

му се поваля на черната земя.

 

Вдигайки глава,

очите му помръкват,

усмивката изкривява,

тялото потрепва.

 

Събота е. Мрачен облак

задушава пребледнялото

слънце. Вятър брули

пожълтелите есенни листа.

 

Глъчката, смехът и песните са

се преобразили в

рев, плач и молитви

на хилядите скърбящи души.

 

Пъстрата полянка от

цветя, погледната от

тук- стои на туфички,

всяка върху купчина пръст.

 

Във въздуха се носят

ароматите на вино, питка

и свещи, водещи безсмислена

война с безпощадния вятър.

 

Вече седнал на земя,

пропита със сълзи,

пътешественикът отваря раницата

си за да забърши раните.

 

В нея обаче намира

единствено лист хартия с

думите: "Запомни добре мястото,

на което падна. Скоро ще е само твое!".

 

06.11.2021г.

Златина Стоилова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Стоилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...