Пътища
Този стих подарявам на приятел от Варненския театър.
За теб, Влади!!!
Разбягаха се пътища
Вятър раздуха купища
От сълзи от тъги
Ръка не протягам
За милостиня
Душата не правя
Пустиня...
Не спирам да летя
През облаци мечти
През светли капчици
Преминах пътищата
Набраздени разпръснати
Неподредени...
Залитах и се оплитах
И питах и питах...
Луната звездите
Сълзите лъчите
Как да живея
Как да се смея
Сега си летя
С усмивка дарявам
Всяка тъга
В пара превръщам
Всяка сълза
Разбягаха се пътища
Събраха се на купища
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Деничин Всички права запазени
