28.09.2023 г., 19:47

Пътища

496 0 0

Пътища

 

Има пътища отворени.

Затворени също - известни.

Незримо затворени, магически.

Има и пътища незнайни.

В знанието, в инфото са те.

 

Не знаеш, че съществуват даже.

Те са на радостта начало.

И отворените отново - също.

В книгите и мъдростта - търси ги.

Казват мъдреците - бог, божественост.

 

Всичките пътища са в продължението.

Бог е на човека продължение.

И в пътищата се съдържа той.

 

Затова разходката е важна.

Тя е школа за "неправене"

 

А неправенето е мисъл.

Свободна мисъл.

Пътища, която - търси и намира.

В ума се пътищата крият.

 

Търсиш нещо - първо в ума го потърси!

И после в погледа, чрез погледа свой.

За първия предмет хвани се.

После виж зад него втори.

Предметите са работа - лека, весела -

не бой се - извърши я.

 

Храниш своите ръце с пипане.

Краката - с ходене.

Волята - с усилие и тренировка.

Душата с храна-емоции и мисли.

Духът - с преодоляване. Ура.

 

Как се затварят пътищата?

С правене на неща ненужни.

С предпочитание силно.

И ограничен е за човека (мисля),

На пътищата броя.

 

Едно правиш, времето изчерпва се.

Ха сега де.

Четири-пет нужни неща набележи си.

Там за духа свежест ти търси-намирай.

Домовете, работа, за ръцете хоби-занаят, за ума 

изследване и инфо-.

И любѝ жените - хранѝ се пълноценно.

 

За поста и водата студена,

За земята и тревите - не забравяй.

 

Приятели-другари и роднини.

С тях общувай.

Източници на одобрение са нужни за човека!

И още -

Борба, труд, победа! Достижения.

Удовлетвореност и доволство.

 

Слава на боговете.

Слава на Велес.

На Лесничея - поета скромен.

 

Ура

 

Лесничея

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леснич Велесов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...