28.09.2023 г., 19:47

Пътища

480 0 0

Пътища

 

Има пътища отворени.

Затворени също - известни.

Незримо затворени, магически.

Има и пътища незнайни.

В знанието, в инфото са те.

 

Не знаеш, че съществуват даже.

Те са на радостта начало.

И отворените отново - също.

В книгите и мъдростта - търси ги.

Казват мъдреците - бог, божественост.

 

Всичките пътища са в продължението.

Бог е на човека продължение.

И в пътищата се съдържа той.

 

Затова разходката е важна.

Тя е школа за "неправене"

 

А неправенето е мисъл.

Свободна мисъл.

Пътища, която - търси и намира.

В ума се пътищата крият.

 

Търсиш нещо - първо в ума го потърси!

И после в погледа, чрез погледа свой.

За първия предмет хвани се.

После виж зад него втори.

Предметите са работа - лека, весела -

не бой се - извърши я.

 

Храниш своите ръце с пипане.

Краката - с ходене.

Волята - с усилие и тренировка.

Душата с храна-емоции и мисли.

Духът - с преодоляване. Ура.

 

Как се затварят пътищата?

С правене на неща ненужни.

С предпочитание силно.

И ограничен е за човека (мисля),

На пътищата броя.

 

Едно правиш, времето изчерпва се.

Ха сега де.

Четири-пет нужни неща набележи си.

Там за духа свежест ти търси-намирай.

Домовете, работа, за ръцете хоби-занаят, за ума 

изследване и инфо-.

И любѝ жените - хранѝ се пълноценно.

 

За поста и водата студена,

За земята и тревите - не забравяй.

 

Приятели-другари и роднини.

С тях общувай.

Източници на одобрение са нужни за човека!

И още -

Борба, труд, победа! Достижения.

Удовлетвореност и доволство.

 

Слава на боговете.

Слава на Велес.

На Лесничея - поета скромен.

 

Ура

 

Лесничея

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леснич Велесов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...