Пътник
Няколко скътани думи си имам –
бели парици до връхната дреха.
Нищо друго не трябва да взимам,
ни за лек, нито пък за утеха.
Скръцна, сякаш със зъби врата
зад гърба на това ми решение.
Нека твоето лозе опази страха.
В моето вече шетат хиени.
Бръквам в кесията. Бледа луна
се нуждае от сетната ми надежда.
Плащам и под нейната светлина
виждам пътя. Вълшебен изглежда.
Крача. Свиркам безгрижно с уста,
а от храстите се измъква рошаво куче.
С него делим хляба и песента.
Да прегръщам живота то ме научи.
Накъдето вървя. Докогато. Свещ
запалена, като мен, се топи и смалява.
Някой рече ми, че съм вещ…
Пътник съм! Пътя познавам.
Няколко скътани думи си имам –
бели парици до връхната дреха.
Нищо друго не трябва да взимам,
нито за лек, ни за утеха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Благодаря Ви!
