21.11.2020 г., 13:04 ч.

Пътник през Рая 

  Поезия » Пейзажна
628 7 16

 

 

На пръчката от дрян да закача

до хлебеца си стара антерия,

препълнена с копнение бохча,

което не можах да ви разкрия.

Да тръгна бавно с птиците на юг

и с вèтрища от север да се връщам.

Върбите ме очакват вечер тук,

поточето от изток ме прегръща.

С глухарчето от запад утре може

да литна, щом ми прати писъмце,

и сякаш че дочувам тебе, Боже,

как слизаш над самотното селце!

В безветрието си есенните нощи

загръщат ме в надиплено сетре.

Не искам да заспивам никак още.

Забравен глас ме вика на дете.

Звездите от небесния безкрай

топят се в хоризонтите, догарят…

Пътувам аз из приказния Рай –

красив пейзаж от моята България!

 

05.01.2020 г.

© Владислав Недялков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колко е хубаво!... А финалът стопля сърцето!
  • Много хубаво Стихотворение!
  • Благодаря на всички вас, скъпи приятели, които с толкова красиви слова оценихте моя стих! Това че ви има и сте до мен сгрява душата ми, и с вас ми е някак си уютничко тук в сайта. Нека Господ бди над вас, да ви дава здраве и да закриля вас и близките ви!
  • Много ми хареса! това пътешествие през приказния Рай! Поздравления, Влади!
  • Красив стих, този малък Рай го заслужава!
    Поздрав!
  • Усетих носталгия, патриотично чувство, перо на художник.
    Красиво е...
  • “ С глухарчето от запад утре може
    да литна, щом ми прати писъмце,
    и сякаш че дочувам тебе, Боже,
    как слизаш над самотното селце!”

    Красотата, добротата, светлината и обичта - трогват в твоите стихове, скъпи приятелю!...
  • Прекрасно!
  • Разкош!
    Много ми хареса!
    Поздрави, Влади!
  • Красиво и любящо!
  • Кратко, но категорично:Браво!
  • Прекрасен стих!
  • Красив поетичен поклон, Влади!
    България го заслужава!
  • Добре,че има хора с очи за красивото и още повече с думи да го изразят. Какво ли нямаме на тази шепа земя! Поздравления
  • Изумителна, високопоетична картина на едно странстване под небето, извисяващо човешката душа до Бог. Странстване под звездите из дивните и райски кътчета на родината. Бог ни е дал щастието да живеем в неговия земен рай - България, преди да ни допусне до небесния си такъв. А това е огромна привилегия и щастие.

    "Забравен глас ме вика на дете.
    Звездите от небесния безкрай
    топят се в хоризонтите, догарят…
    Пътувам аз из приказния Рай –
    красив пейзаж от моята България!"

    Поздравление за толкова красивата и духовна поезия, която ни поднасяш, Приятелю скъп!

    П.П. Сърдечно ти благодаря за прекрасния коментар на "Оцеляване" и за поставянето на стиха ми в Любими.
  • Добре описано пътуване.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??