На пръчката от дрян да закача
до хлебеца си стара антерия,
препълнена с копнение бохча,
което не можах да ви разкрия.
Да тръгна бавно с птиците на юг
и с вèтрища от север да се връщам.
Върбите ме очакват вечер тук,
поточето от изток ме прегръща.
С глухарчето от запад утре може
да литна, щом ми прати писъмце,
и сякаш че дочувам тебе, Боже,
как слизаш над самотното селце!
В безветрието си есенните нощи
загръщат ме в надиплено сетре.
Не искам да заспивам никак още.
Забравен глас ме вика на дете.
Звездите от небесния безкрай
топят се в хоризонтите, догарят…
Пътувам аз из приказния Рай –
красив пейзаж от моята България!
05.01.2020 г.
© Владислав Недялков All rights reserved.