12.05.2015 г., 14:10

Пътувал съм доста...

513 0 3

Пътувал съм доста
в разни държави. -
В Плодоносия.
В Незабравия...
В Стихотвория.

И в Неволия...

В Минзухария.
И в Злобария...
Във Склерозия.
И в Ерозия...
Във Ветрогония.
И в Агония...
В Любословения.
В Откровения...
Във Хвърковатия.
И в Мутракия...
Във Безгария.
И в Гробария...

В Интернетия.

И в Минетия...

В Егоцентралия.
В Тъпанария...
Във Всемирия.
И в Безкрилия...
В Нежноцветия.
В Безпросветия...
В Добротвория.
И в Отровия...
В Отчаяния.
И в Страдания...
В Проституция.
И в Боклуция...
В Ненасития.
В Геноцидия...
В Невърмория.
В Душеболия...
Във Безсрамия.
И в Измамия...
В Кумалисия.
В Празномислия...
В Безпаричия.
В Безразличия...
В Магистралия.
И в Абдалия...
В Люборобия.
И в Безплодия...
В Папагалия.
И в Овчария...
В Безобразия.
В Любомразия...
В Топлолюбия.
И в Заблудия...
Във Филология.
И в Меланхолия...
Вече мога ли
да умра... във Безболия?...

Марин Тачков
май 2015 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Тачков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви! Поздрави!...
  • Уникална хрумка и чудесна реализация!
    Браво!
  • Пътувал си наистина много, но и много места има да посещаваш още... Така, че смело напред, а оная с косата, знаеш, не пропуска никого, но според мен още много години ще пътешестваш из света на зримото и незримото. Поздрави от мен.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...