Пътуване
Тръгнах на свиждане с времето
под небето на моето очакване.
Земята сякаш разцъфтя се,
видях моето съществуване.
Ароматът на отмората опръскана
с шахматния вървеж на моите стъпки,
като огън горещ духа ми опари,
за да се разплатя с минали грешки.
Кръвта ми пулсираща пак ме повика
далеч да отида сама.
С вятъра тръгнах пак да пътувам,
щастлива да почувствам мига.
Догде съществувам, живея,
ще дишам с пълни гърди.
Всяка частица в себе си виждах
как бълбука и с мен върви.
© Мария Всички права запазени