Поскърцват дъските на старата шхуна,
пречупени мачти, полюшват вълните.
Не помни… Колко ли време измина?
Спомени плачат. Платна са очите.
Беше млада. Беше дива, безумна,
все се надбягваше с морският бриз.
По вълните пенливи заплувала,
своя изгрев да гони - детски каприз.
Сега е унесена. Платната изпъва.
Усмихва се, лека…там, над вълните..
Поскърцват дъските на старата шхуна,
поела към изгрева свой, на мечтите…
Честит празник! Поздрав, на всички именници!
Благодаря!