Пътуване към изгрева на мечтите
Поскърцват дъските на старата шхуна,
пречупени мачти, полюшват вълните.
Не помни… Колко ли време измина?
Спомени плачат. Платна са очите.
Беше млада. Беше дива, безумна,
все се надбягваше с морският бриз.
По вълните пенливи заплувала,
своя изгрев да гони - детски каприз.
Сега е унесена. Платната изпъва.
Усмихва се, лека…там, над вълните..
Поскърцват дъските на старата шхуна,
поела към изгрева свой, на мечтите…
Честит празник! Поздрав, на всички именници!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
