Пътуване с умряло БДЖ

17.05.2024 г., 17:16 ч.

Поезия

218 0 2

На гара Искър влакът не дойде.

Служителката тъпа замълча си,

когато я попитаха „Къде?!“.

Мълчаха и заспалите им каси.

Не знаеше ли колко е часът?

Не виждаше, че влакът закъснява?!

Служителите винаги ли спят?

Защо ли съществуваше държава?

На гарата животът днес изтля.

Излитаха безмълвно часовете.

Сърцето ми нещастно изгоря!

На цялата държава не простете!

Надеждата ни пиеше кафе.

Настъпиха минутите заветни.

С умрялото държавно БДЖ

от Искър отпътувахме най-сетне...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

yotovava (Валентина Йотова)

2024-05-17T18:49:41+03:00

Имах едно приключение миналата година, когато се качих на влака за Варна на път за София, а заспалата кондукторка не прочете билета ми, та стигнах до Попово и там слязох, за да взема обратния влак. Като сеприбрах, мъжът ми рече - Погледнах новините, нямаше влакова катастрофа и се успокоих, всек някога ще се прибереш.
zelenaradost (Милена Френкева)

2024-05-17T18:42:02+03:00

Тя държавата веме не се знае вече от кой вид е.