Пътуване с умряло БДЖ
На гара Искър влакът не дойде.
Служителката тъпа замълча си,
когато я попитаха „Къде?!“.
Мълчаха и заспалите им каси.
Не знаеше ли колко е часът?
Не виждаше, че влакът закъснява?!
Служителите винаги ли спят?
Защо ли съществуваше държава?
На гарата животът днес изтля.
Излитаха безмълвно часовете.
Сърцето ми нещастно изгоря!
На цялата държава не простете!
Надеждата ни пиеше кафе.
Настъпиха минутите заветни.
С умрялото държавно БДЖ
от Искър отпътувахме най-сетне...
© Димитър Драганов All rights reserved.
