15.09.2021 г., 0:22

Пътят*

474 0 0

Пътят*

(Камино)

 

Да тръгнем по Свя́тия Път към Безкрая,

като поклонници (искаш ли с мен?...) –

мечти и заблуди край нас ще блуждаят

еднакво реални във дългият ден...

 

И нека зад всеки завой ни причаква

една изненада от тези безброй,

които се крият на Времето в мрака

и все по-спонтанен напред ще е той.

 

Ще отмерваме Пътя със проста тояга,**

за жаждата – само кратунка с вода.

Пространството Пътя пред нас ще разтяга –

в душите с усещане за Свобода!...

 

А Пътят ще бъде с коварни препятствия –

безбройни завои, високи скали́,

та може би вечер със стон (светотатствено!)

и Бог да упрекнем... Защото боли́...

 

А нощем звездите ще бъдат и стряха,

и посоката сочеща общият Път...***

В съня неспокоен – кошмарна уплаха,

но сетивата с умора ще спят.

 

Нестъкван загасне ли огънят в мрака

и стане тревожна и плътна  нощта –

възможно  е Демон за в пътя нататък

да ни нашепва безумни неща...

 

... Но утро ще дойде и то ще подгони

среднощните Демони в у́плах и бяг –

а Древния Път, щом посоката помни****

ни  грабва стихийно във у́стрема пак...

 

И нищо, че пак ще болят коленете,

и костите молят минута покой –

пред нас ще изчезват посоки, където

Безкраят се крие зад всеки завой...

 

А Пътят отвежда направо във Храма,

но с теб ще осмислим пристигнем ли там,

внезапно Великата вечна измама:

– не сме си намерили Нашият храм!...

 

... И сякаш Пространството пак се разтяга,

а с него разтяга се Свя́тият път...

По него Поклонници с прости тояги

загледани в залеза о́ще вървят...

 

14.09.2021.                                               

*Пътят, Ел Камино де Сантяго де Компостела

(наричан Камино) е важен поклоннически път за

католиците.Дълъг е около 800 км. в Галисия, Испания.

В храма „Св. Яков“ в гр- Компостела се намират

мощите на Св. Яков.

**традиционни за пилигримите са:тояга (гега) и

кратунка с вода.

*** счита се, че Пътят минава по Млечния път

****по цялото протежение на  Камино има указателни  

жълти раковини

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...