29.03.2016 г., 21:37 ч.

Пътят е един 

  Поезия » Друга
5.0 / 3
773 0 4
Объркани, загубили посока,
скитници сме били не веднъж,
сълзите ни отиват нависоко
за да се върнат с пролетния дъжд.
Невидими се виждаме, извън реалност,
встрани от време и пространство,
една мечта - забравена баналност
нашепва мисли за блаженство.
А дните бягат по-бързо и от вик
разкъсал в мрака тишината,
зависимостите дълбаят ни по навик
гримаси на доволност по лицата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доника Стоянова Всички права запазени

Предложения
  • Не ме спасявай повече - не бива! Аз пътник съм към странната страна. Ти беше "сляпа". Беше милостива...
  • Сега си пътник в есента белязан от сто жълтеещи през клоните посоки. Вървиш невиждащо, с листа према...
  • Небето е последната преграда пред пътя ти зад орбитите на звездите. Не чакаш вече никаква награда. З...

Още произведения »