donikaa (Доника Стоянова)
38 75
29.03.2016 г., 21:37 ч.

Пътят е един 

  Поезия » Друга
632 0 4

Объркани, загубили посока,
скитници сме били не веднъж,
сълзите ни отиват нависоко
за да се върнат с пролетния дъжд.
Невидими се виждаме, извън реалност,
встрани от време и пространство,
една мечта - забравена баналност
нашепва мисли за блаженство.
А дните бягат по-бързо и от вик
разкъсал в мрака тишината,
зависимостите дълбаят ни по навик
гримаси на доволност по лицата.
Родени господари на съдбите си,
което не харесваме - "горим",
венеца трънен сложили в косите си - 
различното отричаме, виним.
Вълшебен свят наивно си рисувам,
сензация е днеска добротата,
за бъдеще безоблачно бленувам,
любов е пътят общ към истината.

© Доника Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??