Объркани, загубили посока,
скитници сме били не веднъж,
сълзите ни отиват нависоко
за да се върнат с пролетния дъжд.
Невидими се виждаме, извън реалност,
встрани от време и пространство,
една мечта - забравена баналност
нашепва мисли за блаженство.
А дните бягат по-бързо и от вик
разкъсал в мрака тишината,
зависимостите дълбаят ни по навик
гримаси на доволност по лицата. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up