8.07.2022 г., 14:34  

Пътят е начертан

417 4 4

Единствен път е, смърт Живот да ражда.

Платени бяха всичките ни грехове.

Живеехме в пустинята на вечна жажда.

Оставени сами на свои страхове.

 

Кръвта му, светла диря начерта ни

и Пътя към затворени врати,

Със Любовта Той ключа завеща ни,

за вечността на нашите души.

 

В оковите на дявола ще бъдем тленни,

създава той "щастливите" съдби.

От "лукса" му оставаме навеки земни

за грош продали чистите мечти.

 

Безкрайно малко Бог от нас поиска,

да бъдем просто негови деца.

С молитва чиста Пътят да изминем,

да влезе тихо в нашите сърца.

 

Смъртта Христова, тя Живот ни даде,

дали ще разберем това ?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гедеон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Със Зиги. Не сме дорасли, за да разберем или да се откажем от илюзиите си.
  • Може би сме твърде малки, та да го разберем изцяло. Ама не ни трябва мозък, май, нали? Тези неща с друго се разбират! 😊😊😊
  • Благодаря, Антоанета и Тъжен лирик.
  • Стихът е издържан във всяко отношение - форма, смисъл. И страхотно послание!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...