Jul 8, 2022, 2:34 PM  

Пътят е начертан

  Poetry
418 4 4

Единствен път е, смърт Живот да ражда.

Платени бяха всичките ни грехове.

Живеехме в пустинята на вечна жажда.

Оставени сами на свои страхове.

 

Кръвта му, светла диря начерта ни

и Пътя към затворени врати,

Със Любовта Той ключа завеща ни,

за вечността на нашите души.

 

В оковите на дявола ще бъдем тленни,

създава той "щастливите" съдби.

От "лукса" му оставаме навеки земни

за грош продали чистите мечти.

 

Безкрайно малко Бог от нас поиска,

да бъдем просто негови деца.

С молитва чиста Пътят да изминем,

да влезе тихо в нашите сърца.

 

Смъртта Христова, тя Живот ни даде,

дали ще разберем това ?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гедеон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Със Зиги. Не сме дорасли, за да разберем или да се откажем от илюзиите си.
  • Може би сме твърде малки, та да го разберем изцяло. Ама не ни трябва мозък, май, нали? Тези неща с друго се разбират! 😊😊😊
  • Благодаря, Антоанета и Тъжен лирик.
  • Стихът е издържан във всяко отношение - форма, смисъл. И страхотно послание!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...