Вярвах някога в една мечта.
Вярвах в пътят на Апостола.
Вярвах в доблестта, честта и смелостта.
Вярвах, както вярват в приказките, малките деца.
И след много избори, мандати, цветове и знамена,
след много псевдопатриоти, обещания и чудеса,
сред разлагащи се, гнусни политически тела,
след всичката помия, простотията и пошлостта,
,,О, Майко моя, родино мила“,
мечтата, ей така си отлетя,
с чистата... и святата република!
И остава само, пак Апостола във вечността! ...