Пътят на иконата
Понесли тежката икона
и с мисли за нещастни дни
вървят притихнали по склона
приведени мъже, жени.
Във ранна утрин мразовита
към горска пещера вървят,
там пред иконата открита
да молят мир и благодат.
Да бъдеш мравката пред Бога,
това ли трябваше да си,
нещастнико, що в изнемога
се молиш той да те спаси.
Роден си за да бъдеш смъртен,
да страдаш и да легнеш в гроб,
отгдето няма да се върнеш,
но не и за да бъдеш роб.
Но те вървят, вървят по склона
притихнали мъже, жени,
понесли тежката икона
и мисли за нещастни дни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Огнян Железов Всички права запазени
